Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде. Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото. И днес има политици, общественици, реформатори, моралисти повече от всеки други път. Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо? Нашият отговор на този въпрос е прям и кратък. Повечето от днешните обществени деятели служат в същност не на другите, а чрез другите на себе си. Това си има обективни и психологически причини. Днес всички говорят, че трябва да се разрешат най-напред най-големите и най-важните въпроси. Всички към това се стремят. И какво става. Мнозина волно и неволно захващат да се самооблащават и да мислят, че са годни и призвани да ръководят другите, без да могат сами себе си да ръководят. Днес с бърз замах и авторитетен вид мнозина са готови да се произнесат категорично върху въпроси, които твърде малко познават. Днес мнозина смятат, че могат да учат другите, без да могат сами себе си да учат... А всъщност, колкото по-лесно е да учиш и напътствуваш другите, толкова по-трудно е да учиш и напътствуваш себе си; а то е необходимото, трайното. И тук е може би източникът на външните и вътрешни конфликти, в които често изпадат мнозина иначе искрено желаещи да служат на другите.
Ние познаваме днешната действителност и отвън и отвътре. Днес гласът на доброто, безкористното рядко се чува. И ако се чуе, срещу него се отправят теоретически, а понякога и терористически опровержения. Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм.
„Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда."
Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния.
Да търсим и подкрепяме преди всичко доброто навсякъде и у всекиго – това е нашата най-близка задача.